Появата на живота на Земята е наистина от най-големите (според някои и най-голямата) загадки – проблем, който е може би по-важен от въпроса колко разпространен е животът във вселената. В момента съществуват две основни гледища за съществуването на живота. Според първото, той е дело на някакво божество. Науката не е в състояние да опровергае такова становище, така че то няма повече място в настоящите ми постове. Според второто, животът се е зародил на Земята (или е бил пренесен на нея, но това само отлага този въпрос) чрез някакъв специфичен химичен механизъм в определени условия и време. В подкрепа на това становище има не малко данни. Много учени смятат, че животът вероятно е неизбежна последица от конкретната вселена, в която живеем.

   Но от своя страна времето е нещо неделимо от историята, която предстои. От време на време ще ми се налага да говоря за геологично време вместо за годините в миналото, през които се е случило едно или друго събитие. Повечето от разглежданите към момента събития са се случили преди появата на животинските организми на Земята и следователно – във времето преди вкаменелостите. Докато разграничаването на скалите и епохите въз основа на вкаменелости върши добра работа за дългия интервал от време от доста рязката проява на по-големите фосили, времето преди тях  - засега най-дългият период от земната история – се разграничава доста по-трудно. Този предкамбрийски период се дели на три основни епохи, наречени хадейска, архайска и протерозойска ери. Хадейската ера е времето преди проявата на живота и на какъвто и да било изобилен скален запис. Архайската ера започва с появата на живота и най-старите скали, но не завършва с някакво биологично събитие, а със серия физически промени на Земята. Протерозойската ера е време доминирано от микроорганизмите, но към края й са се появили първите животни. Границата между протерозойската и следващата палеозойска ера е белязана от така наречената камбрийска експлозия, когато за първи път се появяват в големи количества животни с твърда черупка.

   Тогава каква е била планетарната история, която се е отразила на земния живот?

   Животът на нашата планета като че ли се е появил някъде в периода между 4.1 и 3.8 милиарда години, към края на хадейската или в началото на архайската ера – или между 0.5 – 0.7 милиарда години след образуването на Земята. Това обаче е много ранен период от историята, от който не са запазени вкаменелости – факт, който скрива от нас най-ранната поява на живота. Първите фосили са от скали на възраст около 3.6 милиарда години и те изглеждат идентични с микроорганизмите, които откриваме и до днес. Възможно е да е имало по-ранни типове живот, които да не са се запазили или все още да не са открити. Сегашните ни познания обаче ни позволяват да кажем, че простите овални или сферични форми, подобни на бактерии, са били първите, които са оставили следи и са може би първите живи организми на планетата.

   И въпреки, че живота е стар, самата планета е още по-стара. Земята се е образувала преди около 4.5 – 4.6 милиарда години от съсредоточаването на различни по големина скали и замръзнали газове. През първите неколкостотин милиона години тя е била подложена на непрекъсната тежка метеоритна бомбардировка. Високите температури на формиращата се повърхност и енергията, отделяна при сблъсъка с метеоритите, несъмнено са създали неблагоприятни условия за живот. Дори само енергията от непрестанния дъжд от гигантски комети и астероиди от тази епоха е била достатъчна, за да стопи всички скали на повърхността и да ги държи в течно състояние. Не е имало никакви шансове за образуването на вода в течно състояние. Естествено, не би имало и шансове за оцеляването на живот в каквато и да било форма.

   Новата планета започнала бързо да се променя малко след първоначалното си оформление. Преди около 4.5 милиарда години в Земята започнали да се обособяват различни пластове. Районът с по-ниска плътност, известен като мантия, обгръщал вътрешното ядро, съставено предимно от желязо и никел. Над мантията се образувала тънка, бързо втвърдяваща се кора от скали с още по-ниска плътност, а над нея имало дебела атмосфера от водни пари и въглероден диоксид. Положението така да се каже започнало да се утаява. Въпреки, че повърхността оставала безводна, водата съществувала на планетата. Огромни водни маси били затворени във вътрешността на Земята и изпълвали атмосферата. С изплаването на по-леките елементи и потъването на по-тежките, водата и другите летливи вещества били отделени от планетата и се озовали в атмосферата. Постоянната бомбардировка от огромни комети и метеорити продължила повече от половин милиард години и най-сетне започнала да утихва преди около 3.8 милиарда години, когато повечето астероиди били привлечени от различните планети и луни на Слънчевата система. По време на най-интензивния период постоянните бомбардировки вероятно са изпъстрили планетата ни с кратери, подобно на Луната. В същото време кометите и астероидите от космоса донесли със себе си много ценни материали при тези титанични сблъсъци. Някои астрономи смятат, че голямата част от водата на повърхността на планетата ни е донесена именно от тях, други пък не споделят мнението им. Този въпрос все още чака окончателния си отговор, макар че някои от последните изследвания на комети дават основание да се предположи, че те не са били основния източник на вода – еликсира на живота на Земята, а вероятно и навсякъде другаде.

Кометите донесли също и други важни за живота компоненти, сред които и въглеродни съединения. Вместо Земята да отиде до склад за химическите съединения, то самият склад е долетял при нея.

   Кометите са съставени предимно от летливи материали като вода и замръзнал въглероден диоксид и няма съмнение, че много от тях са се сблъскали с новообразуваната Земя. Проучването на въглеродни астероиди и комети показва, че в най-ранни етапи от съществуването на Слънчевата система на повърхността на нашата планета са се изсипали множество въглеродни съединения. И това се отнася не само за повърхността на Земята.  Ако се обърнем към Луната и Марс, ще видим вездесъщите кратери. Огромен брой комети се е изсипал върху всички планети и луни, разнасяйки материала на живота до всяка планета от Слънчевата система. За някои от тях като Меркурий или външните газови гиганти, тези подаръци са били напълно излишни. Но за Земята, а може би и за Венера, Марс, Европа и Титан – петте небесни тела с най-добрите шансове за живот в миналото и настоящето, дъждът от комети е бил вероятно основно средство за органичната революция, независимо от вида й.

Благодаря за вниманието.

(Следва)

на каква агресия от космоса е била подложена Земята, не е чудно, че и до днес, ние, Животът, сме си толкова агресивни :))) Явно добре "помним" пред-Живота на някакво несъзнавано ниво :)

Чакам (е) продължението.

Добре е, че се дават теории, без да се налагат схващания. Хубава статия. Чакам част три и ти благодаря.