Сложността на живота на нашата планета се оказва изумителен като развихряне на въображението и както изглежда с всичките ни напъни до момента, пак не можем да го класифицираме. Явно е добре да го опростим, преди съвсем да сме я втасали. И особено ако искаме да разберем как е възникнал, трябва да открием минималната клетка, която е в състояние да постигне това.

   Колко малка, с какъв минимален набор от молекули, реакции и информация може да бъде тя и все пак да притежава неуловимото свойство, наречено живот? И нещо повече – ако това е наистина живот, как е възможно да има подобен на живота процес, който ние евентуално да можем да разпознаем, дори да сътворим.

   Дългата нишка ДНК, играеща ключова роля за живота на Земята, е съставена само от пет елемента – въглерод, фосфор, азот, водород и кислород. Именно тази молекула обединява целият познат живот на Земята и е доказателство за общите му история и произход. Така че за да създадем или разпознаем извънземен организъм, ние, изглежда, трябва да променим само структурните компоненти, а не самия живот.

   Според биолозите най-примитивните живи организми на нашата планета са една голяма и разнообразна група микроби, познати ни като бактерии. Те никак не са чак толкова прости, но освен  че разполагат със сложни плазмени мембрани (или друг вид липидно-фосфорни клетъчни стени); прост (но не и чак толкова) метаболизъм във вид на фосфатна молекула където не я очаква човек;  вътрешност, натъпкана с молекули, подредени в пръчки, топки, листа и някои доста по-сложни образувания, всички носещи се в солено желе (а ако можехме да видим самите молекули, щяхме да останем поразени от разнообразието им); нуклеинови киселини – хиляди на брой и над три хиляди различни белтъчини. Ако продължим да изброяваме (отвън навътре) устройството на такъв микроб, стигаме и до две по-големи и по-различни форми. Първо, това са около десет хиляди отделни сфери, известни ни като рибозоми, разпространени сравнително равномерно в микроба. Тези рибозоми са съставени от три отделни типа нуклеинова киселина, известна като РНК, както и от около петдесет вида белтъчини. Вторите по-големи части на този микроб са хромозомите, или дългите вериги ДНК, съчетани със специфични белтъчини.

   Цялата тази менажерия, която описах в горния абзац представлява т.нар. най-примитивен жив организъм, който обаче разполага със сериозни средства, като всичките биват включени в някакви химически реакции, а пък те взети заедно, представляват процеса, наричан от нас живот. Тук точно се задава един от най-основните въпроси сред биолозите и астробиолозите – колко химични процеса могат да протичат едновременно в подобно едностайно жилище? Каква всъщност е най-простата съвкупност от съединения, която би могла да се възприеме като живот? Може би най-простият земен живот е сред най-сложните живи форми във вселената, а ние като земни жители да сме напълно слепи за този факт...

   Освен ако няма и по-прост организъм от бактериите... Има. Но той официално не се води жив. Жалко, защото е именно такъв.

Благодаря за вниманието.

(следва “Вирусът – създател или убиец”)