Предлагам по-чувствителните на тема биохимия и несклонни към майтап на тази тема, да пропуснат следващия абзац, с цел да си спестят сериозни травми и импулс, който не носи нищо градивно. Та ето го и самия цитат:

“Недейте да пиете антибиотици, тъй като чрез тях вие подхранвате вирусите, които след това се превръщат в бактерии, а после в и в червеи, които ви се разхождат из тялото!”

   Този цитат го избрах за увод по една единствена причина. Заподозрях никаква информираност по темата вируси. Нещо повече – липса на въображение какво представлява този организъм. И макар, че ме напушва все още смях, смятам да ви занимая с нещо далеч не толкова смешно.

  И тъй на Земята се срещат биологични единици, които са по-просто устроени от бактериите. Всъщност много по-просто устроени. Вирусите, бичът на човечеството, бичът (но може би и създателят) на живота на планетата, несъмнено имат огромно влияние върху всички организми. Но дали самият вирус е жив?  Този въпрос е от огромно значение за разбирането на еволюцията на живота на Земята, както и на класифицирането му.

Та какво е вирус?

Вирусът е много малък. Типичният вирус е с диаметър между 50 и 100 nm (nm означава нанометър, или 10^-9 метра). При подобни размери на върха на една карфица могат да се поберат милиони вируси. Те биват два основни типа.

Едната група е затворена в белтъчна обвивка, а втората освен че има такава обвивка има и подобно на мембрана покритие. Вътре в тази обвивка се намира най-важната част от вируса – неговият геном, съставен от нуклеинова киселина. Оказва се, че разнообразието в типовете геном на вирусите е огромно. В някои се открива ДНК, докато в други – единствено РНК. Броят на гените варира в широки граници – някои вируси имат само по три, докато други (като вируса на дребната шарка) са с повече от 250. Всъщност има какви ли не вируси и ако се приемат за живи, те биха заели огромно място в таксономичните таблици. Но утвърдената наука ги класифицира като неживи.

   Вирусите съдържащи РНК, могат да изиграят важна роля за разбирането на въпросите около възникването на живота на Земята. Те показват, че дори отсъствието на ДНК не е повод РНК да не се справи със съхранението на информацията и на практика да играе ролята на ДНК молекула. Това е убедително доказателство, че може би е съществувал РНК свят преди появата на ДНК. Съществуването на РНК вируси ни довежда и до още по-поразитални изводи. Тъй като вирусите наистина са само паразити ( но нямат нищо общо с червеи), може да се предположи, че може би на нашата планета съществуват все още неоткрити базирани РНК форми на живот. Доказателството за това са техните паразити – РНК вирусите. Това означава, че около нас може би съществуват непознати ни живи организми, по-просто устроени и от бактерии (но по-сложни от вирус).

   Всички вируси се смятат за паразити. Означават се с техническия термин вътреклетъчни паразити по задължение, тъй като не са в състояние да се възпроизвеждат без клетка приемник. В повечето случаи  вирусите проникват в клетките на живите организми, отвличат средствата им за производство на белтъчини и ги карат да произвеждат техни копия. Така нападнатата клетка се превръща във фабрика за производство на вируси. На всички ни е известно, че вирусите имат огромно влияние върху биологичните процеси и техните приемници.

   Можем да използваме различните споменати по-рано дефиниции на живот, за да определим дали вирусите са живи или не. Най-силният аргумент против включването им в живия свят е, че за възпроизводство те се нуждаят от приемници; вирусите не могат да се размножават самостоятелно. Не бива да се забравя обаче, че те са паразити по задължение, а паразитите обикновено претърпяват значителни морфологични и генетични промени, за да се приспособят към приемниците си.

   Мнението, че вирусите може и да са живи, не е ново. И сред научните среди отдавна се водят дебати За и Против това твърдение. В една много полезна книга, на Мартин Оломуки “Химията на живота” той обобщава истината в едно изречение.
  
   “Не винаги можем да поставим ясна граница между най-големите вируси и най-малките и примитивни бактерии-паразити.”

   Такъв е причинителя на папагалската болест, или пситакозата, който дълго време се е смятал за вирус, но при по-подробно проучване бил идентифициран като примитивния прокариот Chlamydia. Това създание е много малко дори и за микроб (между 0.2 и 0.5 хилядни от милиметъра) и съдържа ДНК, РНК и няколко ензима. Характерно за този организъм е, че не е в състояние да се размножава извън приемника си. В това отношение той е напълно идентичен с вируса, но все пак Chlamidia категорично се определя като жив организъм.

   Никой не отрича, че вирусът е паразит. Нека тогава се запитаме – паразитите живи ли са? Паразитизмът, който всъщност е високоразвита форма на хищничество, като цяло е резултат на дълга еволюционна история. Паразитите в никой случай не са примитивни създания. Но подобно на нашите вируси, те имат етапи в развитието си, в които изобщо не изглеждат живи. Например Cryptosporidium и Giardia, които са добре познати паразити по хората и други бозайници, имат неактивни периоди, в които са толкова мъртви, колкото и всеки вирус извън приемника си. Без своите приемници споменатите паразити ( и още хиляди други видове ) няма да останат живи. По скромното ми мнение приемането на тези еукариотни паразити за живи и отхвърлянето на вирусите не би могло да се нарече добър научен подход. Щом едната група е жива, това би трябвало да се отнася и за другата.

Благодаря за вниманието.

(следва “Прионите – голямото изключение”)