Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2008 19:19 - Любовта и през моите очи
Автор: iram Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5003 Коментари: 14 Гласове:
0



image 

„Аман от тази любов!” - ми се иска да изкрещя – Какво толкова? На където и да се обърнеш все за нея скимуцат...

            Ето така се усещам, когато чета повечето блогове. И за да съм в съзвучие по натегналата „мода” в тематично отношение, ще се изкажа и аз. Като с това си действие, надявам се да спре да ми пука, че само за нея гвунчаете. Че само това е темата, която предизвиква интерес и че само за нея сте склонни да се изразявате. (Тук си спомням циганина от клипчето вдясно, който казва „Искам да се изразя!” Хех J )

            Гравитацията и времето са едни от многото теми, които според мен превъзхождат любовната тематика и то в изключително неравностойно съотношение. И знам, че сега повечето решавате как се правя на интересна или не съм пораснала, или нещо не знам какво е любов, или дори че е нормално да не знам какво е любов... Аз обаче няма да ви споря по никакъв начин, допускам да имам изчекнати разбирания за любовта, но ако се замислите, то и вашите лични не са кой знае колко по-стандартни.

            Причината за толкова многото писане, брисане, размисли и страсти по темата любов според мен са основните виновници за положението. А като причини се сещам само за две, които надделяват в избора ни на тематика. Първата и по-главната според мен, е несъзнателният ни стремеж да говорим само за себе си. Ако може само и единствено. Дори с подчертано настояване и другите да говорят само за нас и то неща, които да одобрим, да ни ласкаят по някакъв начин, да доутвръждават същинското ни убеждение, че сме най-важният човек в света. За последното искам да коментирам един пример, който според мен е показателен и подкрепя тезата ми, а ако вие нещо не сте съгласни с което – индикирайте, пък дано и поспорим. J

            Психолози провели експеримент с деца до пет годишна възраст относно тяхната нагласа към света и приоритетна насоченост. Попитали ги „Кое е най-известното нещо в света?” и ги помолили дори класация да направят. Огромната част от децата отговорили по този начин:

1-во място – Динозаврите

2-ро място – Мама и Тате

3-то място – Аз

            Много показателен експеримент смятам, че е това. Изключително конструктивен и демонстриращ същинската същност на личните ни нагласи и приоритетни насочености. Разбира се това са деца, те имат наивно мислене и рестрикции от средата в която съществуват. Но в един момент те порастват и се научават да ползват различни методи за да прикрият или завоалирано представят своите изборни нагласи. Динозаврите не са вече най-известните, просто защото разбираме че кравите, овцете и другите животни са не по-малко известни, като оставим настрана онези екзотични видове, които ние лично гледаме с интерес по Енимал Планет. Научаваме се също, че мама и тате не са вече критерият, който определя нашите вкусови предпочитания. И така плавно и неусетно на първо място заставаме ние – в целият си блясък и превъзходство над света. От себе си няма как да избягаме, няма и как да се оставим на мира за малко,- обречени сме на вечното съжителство със самите себе си и освен да се превърнем в себелюбци, нямаме и кой знае какъв друг избор.

            Така стигаме и до втората причина за всичките тези главоболия на тема любов, а именно личните ни въжделения, като основен индикатор за вкусовите ни нагласи. Всичко, което предизвиква лични катаклизми е изключително важно за нас. Приоритет номер едно, така да се каже. Все едно да сме планета, която е ударена от голям метеорит и това да не ни извади от равновесие. След събитието, ако имаме още останали живи жители на планетата, сигурно с векове биха говорели само за това събитие. Дори летоброенето им сигурно би се преструктурирало като „преди сблъсъка” и „след сблъсъка”.

            Неволно и неусетно ние се държим точно както жителите които са останали живи от тази злощастна планета. Благодарни, че са оцелели, смятащи летоброенето си на преди и след, с много наум за такива събития и вече променени. Освен това у всеки от нас наред с чисто човешката нужда за сигурност, се таи и едно диво, пакостно и безумно желание, да сритаме пясъчния замък на времето и да изкрещим на галактическата буря :"Давай! Удари ме с всичката си сила!" И ако има достатъчно време, вселената ще се подчини.

            Новите видове, които тази поела удара планета ще роди, ще носят съвсем други биологични белези, те ще са си съвсем нови и непознати видове – взели митохондриите от метеорита и съответно и негови деца. Така новото в целия си блясък засиява в нашите души и съвсем съзнателно си даваме сметка, че ендоеволюцията ни е свързана с такива катаклизми. Но и чисто по човешки искаме още, защото се смятаме не само за способни да еволюираме още, но и според парадигмите ни е задължително да има още. И наистина теорията на вероятностите го твърди еднозначно, религията ни също – че има такова нещо като гърне и похлупак, че двойствеността в природата е задължителна и дори че Бог ни е създал ведно, но ни е разделил, за да се търсим.

Тук обаче аз, като един виден Тома неверни, аритмолог и т.н., не вярвам и проверявам. Как? Сядам и смятам вероятността такъв човек да има и аз да го срещна. Какво означава това на практика и с какви упражнения е свързано? Късмет – ще кажете вие, или дори случайност. Обаче случайност няма изобщо, тя е момент, който е съставен от минимум две абсолютно закономерни явления. Какво означава това? Това означава, че ако ми падне саксия на главата, докато минавам неподозираща под нечий балкон, то това за мен не е случайност хич. Аз съм минала оттам по строго определени причини, съвпадащи като време с причините на котката, която е блъснала саксията, стоварила се отгоре ми. Това, че съвпадали като време, някой би решил, че е късмет. Обаче и това не е така, ако разгледаме подробно моята и на котката историите, бихме открили закономерност и то сериозна. Примерно това, че имам навик да ходя под този балкон точно и по това време, при това без защитно от падащи саксии облекло (или аксесоари), това че същата тази котка има навик да бяга точно по това трасе, като грозящите я опасност фактори са взели мерки да я възпрепятстват по някакъв начин... Изобщо доказването на теорията, че случайност няма е сложен процес, който изисква много писане и размисли, затова ви го представям в резюме, а останалото оставям на вас.

            Та да се върна към смятането ми на вероятността любовта да ме споходи, във вида и, в който повечето зли езици обичат да представят. Т.е. утопичен. Идеалната любов – взаимната, всепомитащата, благородната и т.н. и т.н. Първо на първо, такова животно като взаимна любов няма, не и във вида в който ни я завират под носовете. Няма как двама човека да се обичат еднакво, при това да се привличат защото били противоположности. Или едното е вярно, или другото. Вярно гравитацията – ще ми представите като пример (надявам се), но и тук не съм съгласна, просто защото няма идеална гравитация, а и освен това тя е и онази от четирите фундаментални сили във вселената, чието неизменно наличие се оказва един от най-загадъчните аспекти на цялото мироздание. Факт е че никой не може да обясни естеството и. Не е успял Алберт  Айнщайн, нито дори Стивън Хокинг или някое друго научно светило от наше време.* А ако решите магнетизма да ми представите, като пример оборващ моите изходни твърдения, тогава съвсем ще я втасаме и по-добре да не понечвате. ;-)

Та пресметнах аз вероятността да има любов, каквато ни вменяват през цялото време. Изходих от идеални за случването и моменти, като допуските, че не само има такава, ами и тя е в същото време, в което живея и аз. Не примерно XI в. Или след 500 години. Приех за предпоставка и тази любов да е наблизо някъде – т.е. на нашата планета, освен това и тя да ме търси толкова, колкото и аз нея. Нали ще е идеална, как иначе. ;-) После приех, че аз като едно заинтересувано същество ще я търся всеки ден, при това достатъчно интензивно (както и тя мен). Всеки ден ще се запознавам с нов потенциален представител на тази любов и ще мога да го разпозная, без да се объркам (или той да го направи). После проверих колко са въпросните потенциални представители и съответно допуснах 20% от тях да са в подходящата възраст( +- 15 години от моите) и сметнах, че за да го намеря, ще са ми нужни 380 години живот. При цялото идеализиране, при всички тези идеални изходни моменти, пак нещата не изглеждат обещаващо. Но и теорията на вероятностите е леко „трики” наука. Тя се занимава с това да изчерпи всички налични потенциални възможности, като обещае че събитието ще се случи поне веднъж. Това от колко по-малко опита може да се получи, тази наука не разглежда. Аз обаче разгледах. Как? Тайна. ;-) Но стигнах до една малко по-прилична цифра. 28 – това е числото, което трябва да навъртите като базов опит. С уговорката, че не е идеалната любов. Но е нещо близо до коментираният метеорит, който със сигурност ще промени облика на вашата планета и ще създаде нови видове с цената на живот от старите.

Обещаващо ли ви се струва?

Благодаря за вниманието.

 

* Дали силата и е зависима от структурата на останалата част от вселената? Дали стойността на гравитационната константа (универсалното количествено отношение между масата и създаденото от нея гравитационно поле) се променя с времето, докато галактическите купове се отдалечават един от друг? Дали земното притегляне ще намалява с разширяването на вселената? Възможно ли е гравитацията да представлява действие от някакво друго измерение, което само от части се пресича с нашите? Дали се разпространява от хипотетичните гравитрони – частиците, чието съществуване още никой не е потвърдил? Дали всъщност пуснатото тяло не е неподвижно, а подът се втурва срещу него през пространство-времето?



Тагове:   Моите,   очи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubimetz13 - 28..
25.01.2008 00:41
какво...
Нали не е време, защото то не е критерий за този ред на мисли :)
цитирай
2. iram - 28
25.01.2008 06:01
Е броя на потенциалните ви любови, такива, които вие подозирате във възможност за катаклизматична любов. Но трябва да са реални и да си вярвате. Измежду 28 потенциални кандидати и несполучливи опити, ще има поне една сполучлива. Това е задължително. Съответно на 56 са две и така нататък. :)
цитирай
3. lubimetz13 - Интересно... :))
25.01.2008 18:03
Няма да имам сили и време да проверя това на практика.. Ти как успяваш ? :)))
цитирай
4. iram - Имам си система :)
26.01.2008 03:54
Всичко, което може да се сведе до техника и тактика, бива прекарано през нея. ;-)
цитирай
5. eldorado07 - идеална любов май наистина няма. . .
26.01.2008 18:12
идеална любов май наистина няма...
цитирай
6. lubimetz13 - Дали не свързано..
27.01.2008 12:36
с пространството и времето.. :)
Доколкото усещам си доста наясно с Айнщайн..
Да не би да ползваш машина на времето ? :))
цитирай
7. iram - Кое да е свързано
27.01.2008 17:16
с пространството и времето?
А и Айнщайн какво общо има с машината на времето, която очаквам да дефинираш някак, т.е. какво ти имаш предвид под такова нарицателно?
Иначе попрочитам - има всичко лесно достъпно относно това над какво е работил.
Иначе любимци са ми Макс Планк, Шрьодингер, Хайзенберг и Тесла. :)
цитирай
8. lubimetz13 - Всяка система
27.01.2008 17:35
се вмества в някакво пространство и време, особено твоята, която избира 1 от 28.. Само Айнщайн ги е свил някак си теоретично в някакъв теоретичен миг../поне доколкото си спомням - като лаик? . Ако го няма.. няма и да имам нерви , а ти ? :))
цитирай
9. iram - Аз просто не разбрах за кое питаш,
27.01.2008 17:45
тъй като си пропуснал подлог...
А относно времето и пространството, се готвя сега да напиша нещо по темата, че подозирам как разбираме различни неща.
Моята система не е ориентирана времево изобщо, а пространствено би могло да се каже, само ако приемем за условие тези 28 бройки потенциални истински любови да се разполагат в някакво пространство. Но спокойно може и да ти изскачат от буркана с краставичките или ... Интернет. Последното какво пространство е? Затова е кофти за дефиниция според мен, пак е много писане и брисане.
Моята система не избира един, тя твърди, че при толкова налични, един ще е близо до понятието катаклизматично усещане, онова с метеоритите. Или пък ти ще си за една от 28 метеорита, който ще я накара да отдели парче от нея, което да гравитира известно време около орбитата и. ;-)
цитирай
10. mikii - Машина на Времето???
06.02.2008 20:57
Имам такава! Съществува във фантазията ми ...Ползвам я! ....Работи супер!!! Дори съм се връщал толкова назад - във времето на Динозаврите ....Интересно ми беше да ги наблюдавам ....И още по-назад съм се връщал .... Безкрайно любопитна тема е това!!!
цитирай
11. svoboda64 - Много странни разсъждения:)
20.02.2008 14:24
Въпреки че получават моите адмирации за тяхната издържаност от научна гледна точка (хипотези и фалшифицируемостта им), те показават (поне за мен) ограничеността на рационалната гледна точка.

В любовта и нейното "срещане" няма нищо рационално, освен детайлизираното описание и обяснение на външната феноменология. Но тя някак никога не ме е вълнувала, защото не обяснява и не може да обясни "работата на душата":)) Разбира се, за да се приеме последното като "валидно", трябва известна ирационалност (от земно-научна гледна точка). Да съществува (поне в отделния човек) вярата, че съществува Бог, че той (последният) "не играе на зарове" (Айнщайн) и че обстоятелсвата във време-пространството предварително са "моделирани", така че да се случи/произведе "щастливото" събитие - срещане на Любовта (в земния й мъжко-женски напрегнат вариант:)), при това привидно "случайно" - непроследимост на причиннно-следствените вериги, поне за "невъоръжено око":))

Тъй като съм "напрегнат" (или бих казала "интензивен") човек съм успяла за краткия си 44-годишен живот да срещна поне две дузини (почти крайното число - 28) "любови". Установих, че от тях някои са (били) като "фалшиви бременности", но трябва да се износят (поне в съзнанието), за да се реши какво, аджеба, произлиза (се ражда) от тях. Имам предвид "прозренията", а не болката. Споделеност - винаги я има на някаква степен: защото има привличане между душите, както и "разрешението" = "свободна воля" (доста ограничено междувпрочем) да извлечеш максимума от една такава създала се "любовна ситуация".

Ако мога да споделя от собствен опит, "истинската" любов (споделената) я срещнах на 20-21 (тук играта е с източно-западното разбиране, дали броим 9-те месеца ембрионален живот или го изключваме). Смешното е, че тя не беше "споделена" в началото. Или казано по друг начин, силата на "забравата" беше много силна (поне в единия от партньорите:)) Тук трябва да намеся една друга ирационална константа: че ние избираме партньорите си преди да "слезем" (con-descend - "слизаме заедно":) Говоря в общия (типичен) случай, защото душата (с менторите си) може да избере и друг път за развитие:)) В моя частен случай, другите "привлечени" души (децата ни) изиграха много голяма роля в "разпознаването", включително и чрез очакванията си към нас - като родители и обществени личности:))

Така че, в заключение, си мисля, че "идеалната любов" (мъжко-женска, ако правилно разбирам:)) не е статика, константа. Тя подлежи на проявление, което не е мълнеоносно разкритие. Ако би била такава, освободеният взрив от енергия не би оставил телата ни в експлоатация:)) Просто не сме дорасли до мълнеоносното знание:))

Беше ми приятно да споделя в блога ти, iram!





цитирай
12. iram - Знаех си аз...
20.02.2008 15:58
Благодаря Ви, Свобода, за интересния коментар, който не мога да отмина с лека ръка по ред причини. Едната от които съм я обявила още в поста. ;-)
Знаех си аз, че до магнетизъм ще се стигне. Така се случва винаги, когато опрат нещата до душата човеческа. Тя трябва да е нещо необяснимо обезателно, нещо извън нашите схващания за анатомична особеност... или поне това беше мнението на хората векове наред. Сега също по-голямата част от хората избират за достоверна идеята за душата в онзи и вид - химико-физично-неврологичен еклектизъм, с подчертано настояване към религиозната мешана туршия. Даже религията има претенции да е истинският коментатор на душевните процеси! Разбира се с подчертан личен интерес. ;-) Но и малко се питат какво е точно определението на думата "душа", какво е било и в какво се е превърнало. "Душа" в исторически аспект е означавала ум, сърце, желание ( ψυχή, η (психия) ). (Което ме подсеща да Ви припомня ентимологичния произход на "феноменология" - φαίνω (фено) + νομίζω (номизо) + λόγος (логос) = правя видимо според собствените си разсъждения, докато разсъждавам на глас. Което не говори за рационалност никак само по себе си, колкото за субективност изобщо. А до колко субективността може да е рационална, това е пак вече субективно мнение.)
Обаче пак много се отплеснах. За душата исках да кажа.
Идеята как сме в невъзможност да регистрираме енергийните неврологични процеси е вече стара.
Регистрирани са последните. Душата научно е обявена за квантово магнитно поле, което обяснява и бързата "работа" между синапсите. Вид Майснерово поле, Свобода. Което може да се измери вече. Последното е вид магнитно поле, образувано от наличните в мозъка ни амалгами от преходни метали в моноатомно състояние. Сухо вещество, което съставлява до 7% от количеството вещества в мозъка ни.
Енергията на Майснеровите полета, обаче е тема, която смятам да напиша друг път, тъй като е доста обемна.
Благодаря Ви за отделеното време, Свобода.
Поздрави.
цитирай
13. svoboda64 - Хе-хе:))
20.02.2008 20:49
Не злорадствам, просто се "изкефих". Разбира се, че става въпрос за магнетизъм като физическо явление: в края на краищата и то (но не само то) "пренася"/е източник на информация:))

Както на 16 години приблизително съм написала:

"There isn't anything in the temple known as soul":))

Естествено, че не съм могла да го обоснова тогава:)) Мога да го кажа/ обоснова с твоя помощ сега/днес:)) Ако душата, "сердцето" (средата, като срединна част) e свръхпроводник, то в нея няма "нищо" (вещество), нищо, че за "проявлението" й трябват "7 % преходни метали в моноатомно състояние" в мозъка. Това е "анатомичното обяснение", за което благодаря! Не бих могла да го знам: не съм специалист в областта:)

За "желанието": будистите и изобщо източната философия така обяснява "прераждането" (което е по-скоро повторно/поредно завръщане на земята). Веднъж са "страстите", които ни държат близко до земята. Втори път, можем да продължим с "теоретизирането" или рационализирането и да приемем, че желанието се свързва по някакъв начин с "волята" да въздадеш кармичните си дългове - да не оставяш "следи" след себе си:)) Да си тръгнеш "чист", необвързан, цялостен. Без да оставяш "парчета" от себе си... след себе си:))

За изначалната субективност на рациото ти писах на ЛС: така твърдят философите, които доста са се пънали преди мен/нас по темата по принцип. Затова твърдят нещо от рода "обективна истина не съществува", по-скоро има субективни "пътувания" към нея:)

Благодаря за раздумката. И за това, че ме накара да се опитам да разреша един от собствените си парадокси, които ме измъчват от доста дълго време!

П.П. Имам въпрос: в коя част от мозъка (ако е локализирано) се намират тези 7 %? Щото аз имам подозрение:)) Или "подсказка" или как да го нарека?

П.П.1 Знам какво си написала за "нарцисизма" или самовлюбеността. Тук трябва да разсея "обикновените" съмнения: аз (не мога да избягам от персоната, която като въплъщение съм в момента:)) продължавам да се удивлявам как в определени по-ранни моменти от "сегашния" си живот съм си писала "телеграми", които да получавам впоследствие (т.е. отговора им, както в момента:)) Това и досега ме изпълва с нещо, което на английски му викат "awesome" като качество или състояние, но аз (личността ми днес) не го възприема като "собствено" достижение (т.е. "Аз-ът, което съм сега" е отворен към "Аз"-овете "преди", като някои от тях са ми дали твърде ясни "знаци" за своето предишно-сегашно съществуване:)) В източната схоластика/митология/философия това се нарича "аватар". Не смея да мисля за себе си като такава! Но част от "субективните" ми изживявания го "доказват". Нали не ми готвиш "усмирителната риза"?
цитирай
14. iram - Ъмм...
21.02.2008 15:37
Рационалното като определение означава нещо решимо, подход, който дава плодове след наличните условия. Или алгоритъм, който води към определена цел. В този смисъл понятието "рационално" е абсолютно схващане с характерен чисто научен елемент. Всяко явление, събитие, житейски момент и т.н. може да бъде разглеждан рационално. Т.е. като процес или формация от процеси, които могат да се разглеждат само като задължителна среда, за въпросния алгоритъм, като се изключат всички субективни фактори (т.е. аз-ът, като предпочитания, влечения, желания...). Имаме събитие - Любов, а имаме ли фактори за неговото случване? Би трябвало да имаме, иначе събитието не би съществувало. Тези фактори рационални ли са? Не всичките. Но има един рационален момент сред тях - стремеж към любовта. Целенасоченост, обезателност даже. В този смисъл и плодът, който би дал рационалния подход настоява за обект на тази любов, погледнато чисто физично. И пак чисто математично, ако има много обекти (28) и куп субективни фактори с рационална цел, то събитието Любов е изпълнимо, независимо по кой субективен път се постига.
Относно прераждането, кармата и следите, които оставаш след себе си, не мога да коментирам събития, които нямат Никаква научна база. Т.е. те са в сферата на окултното, религията, парапсихологията и все такива непритежаващи рационалност течения.
За онези 7 % амалгама в моноатомно състояние, те са вещество, което не може да се разгради по никакъв начин. Изгаряш един човешки мозък и това, което остава след него е въглерод, въглеводород и 7% иридий , платина и осмий в сплав в моноатомно състояние. Няма локация тук, това е количество вещество, което не изгаря. А и нещо рационално по темата - може да си купи вече човек шишенце от въпросната сплав, която е за пиене. Консумираш я и подобряваш работата на мозъка си.
Дори в Библията пише за "златен хляб", който е направен по пръчка на Мойсей, не от някой друг, а Веселил, който е бил златар.
За П.П.1 нямам коментар, тъй като се опасявам, че наистина ще стигна до снемане на анамнеза. ;-)
Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iram
Категория: Лични дневници
Прочетен: 187761
Постинги: 42
Коментари: 112
Гласове: 834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031