Една от любимите ми теми, за които разговарям и пиша с огромно удоволствие е именно тази за магията на светлинната скорост, светлината като материя и енергия и изобщо информацията, която наричаме Светлина.
Този, а и следващият ми пост, ще бъдат физично тематично ориентирани, не защото нещо се срамувам да пиша за личния си живот, а защото не смятам, че последният е толкова интересен, че чак всеки път да занимавам прогресивната общественост с него.
Колко е хубаво да посръбваш коктейл в ухаеща от цветя градина и да се наслаждаваш на симфонията на пойните птички. Пълната наслада от живота включва всичките ти възприятия.
Но не и за астрономите. Тяхната професия е една от малкото, при които информацията достига единствено чрез зрението. Не можем да помиришем, вкусим, чуем, (или като изключим метеоритите и лунните камъни) да докоснем небесните обекти на нашият интерес. Наблюдателите на птици слушат толкова, колкото и наблюдават. Дегустаторите вкусват и миришат. Астрономите просто зяпат - макар че много хора си представят, как те чуват космоса с радиотелескопите си. Филмите подхранват този мит, показвайки радиоастрономи със слушалки на главите си, сякаш свалят с Казаа последните парчета от Стрелец. А ако няма слушалки, тогава ушите задължително са насочени към някакви монтирани в стените тонколони, чието пращене и съскане изведнъж се сменя със зловещо бръмчене и приковава вниманието на всички. Всъщност радиовълните са просто друга форма на светлина (електромагнитно лъчение) и радиотелескопите не са в състояние да доловят какъвто и да било звук. Единствената медия за астрономите е светлината. Но дори и тук попадаме в капана на собствената си провинциалност. Очите ни са слепи за всички дължини на вълните, с изключение на тесния диапазон на видимия спектър между 4000 и 7000 ангстрьома (каква дума, а?), в който Слънцето излъчва по-голямата част от енергията си. В известен смисъл ние виждаме вселената само с одобрението на Слънцето - слепи сме за гама-лъчите, рентгеновите лъчи, микровълните- към всичко това, което нашата звезда излъчва, се блокира от атмосферата ни. Тъй като очите ни са се развили така, че да виждат благодарение на дневната светлина, ние сме принудени да сканираме вселената посредством Слънцето. И за това сме далеч по-способни да възприемаме слънцеподобни обекти (или онези, които се къпят в светлина, като например планетите), отколкото каквото и да било друго.
По-интригуващо би било да се чуят звуците на Слънчевата система. Слънцето е като гигантска тонколона с невероятни пулсации, с високи амплитуди и най-различни цикли. Някои от тези и тътени биха могли да се чуят на Земята, ако съществуваше междупланетен посредник, който да изиграе ролята на проводник на звукови вълни. Всъщност "чуване" е слаба дума; Слънцето щеше да бъде като оглушителна музикална кутия, бълваща комбинации от ритмични дълбоки тонове, прорязани от пикове в стил латино. А мелодията щеше да се променя по време на затъмненията, или най-малкото да се чува по-слабо.
Вакуумът в космоса изолира ушите ни от подобна потенциална врява- и фишекът ще бъде напълно безшумен, дори да гръмне на няколко сантиметра от главата ви. Това обяснява, защо огромната експлозия на борда на "Аполо 13” е била чута толкова приглушено; перкусиите са били насочени предимно от космоса навън.
А ето че идва пролетта. Всички се радваме на хубавите слънчеви лъчи и сме готови да се юрнем към снежните писти, които ще ни осигурят и така сексапилния “здравословен тен”. Това е розовия цвят на кожата ни, придобит от въздействието на ултравиолетовите лъчи. И тъй като животът ви може да зависи от достоверна информация за това невидимо лъчение, много е важно да се развенчаят всички митове и погрешни представи за него.
Лошото лъчение започва непосредствено отвъд виолетовия край на спектъра. То има само едно име, но ултравиолетовите лъчи не са еднакво опасни; по-малко късите УВ дължини на вълните отприщват злото. Малката разлика в честотата води до невероятно различни ефекти – УВ с дължина 3 000 ангстрьома водят до 80 пъти по-силни изгаряния от УВ с дължина 3 200 А (един ангстрьом се равнява на една стомилионна от сантиметъра, 10 на степен минус 10-та метра). Но дори и за най-дългите и слабите – УВ-А с дължина между 3 200 и 4 000 А (някои всъщност се регистрират от окото като виолетови) – категорично е доказано, че са свързани със злокачествения меланом. Още по-лоши вести – тези по-дълги УВ лъчи лесно проникват през атмосферата.
Враг номер едно обаче е УВ-В (от 2 800 до 3 200А) – основния виновник за слънчевите изгаряния и различните видове рак на кожата. Тези известни с лошата си слава лъчи са единствения сегмент, пропускан от озоновия слой на Земята. Още по-силни и по-смъртоносни са УВ-С, включващи всичко между 2 800 и 400 А, но тази опасна свръхенергия изобщо не прониква през атмосферата – при типичната за UV-C дължина на вълната само един фотон достига до повърхността на планетата за период от 30 милиона години.
Лишените от атмосфера небесни тела като Меркурий и Луната непрекъснато са изложени на УВ-С, които бързо разрушават химическите връзки и избиват електроните от орбитите им. Нищо – нито бактерия, нито парче мъх – не е в състояние да преживее тази стерилизираща радиация повече от две-три минути.
Вълните с по-голяма дължина от електромагнитния спектър – видима светлина, инфрачервени лъчи, радио и микровълните – са в състояние да накарат целия атом да започне да се мята като пинг-понг, но са прекалено слаби, за да се бъркат в структурата му. Микровълните карат целите атоми да трептят, което е друг начин да се опише топлината. Всеки атом в тялото ни изминава по 1 600км за един час, при нормална температура. (Идеята за микровълновата печка споходила военните, които забелязали, че шоколадовите блокчета се топят в близост до чиниите на радарите, а по-късно открили, че могат да си направят ход-дог направо пред тях.)
(Следва – Светлинната скорост)
Електромагнитно лъчение, с честота 10 Ghz и мощност на импулса 10 MW.
Следва обяснение за жени:
(Тъй като на лична получих няколко съобщения от дами, усетили се оскърбени, че не обяснявам по-разбираемо. ;-) )
Тези чинии не са кръгли, а по-скоро правоъгълни, големи около 4 метра, но засичат до средата на Африка.
Микровълните им са способни да накарат прелитаща птица, която има неблагоразумието да прелети на по-малко от 10м над чинията, да избухне. Всяка клетка на птицата ще заври и ще избухне за няколко секунди.
А най-странното е, че тези радарни чинии са много стари, измислени са края на Втората Световна война и до момента са единствен начин за радиолокация.
GPS , за които се чували, ще пиша друг път. Те са система, която работи в затворен цикъл. Докато радарите самите изпращат и получават собственият си сигнал.
