Самомотивирах се да започна да пиша за водата, че забелязвам как любими блогъри започнаха да пишат леко извън тематиката, която смятам да им оспоря.

Малко имам усещането, че се дебнем кой пръв ще сгази лука и ще се издаде по темата, за която се заканихме, че ще си сменим капите.

            И не издържам вече да не я намеся въпросната тема.

Едно, че след светлината, тази тема ми следва в избраната класация, друго, че има доста общо с посоката, в която смятам да изпиша колосални лудости и трето (но не по-малко важно) е любовта ми към тази субстанция.

            Водата, дами и господа, е онова химично съединение, което отдавна ме тормози и радва еднакво със своето присъствие в ... пейзажа.

Робин Уилямс, има един спектакъл на Бродуей, който ще ви разсмее прилично, но по темата с водата си позволявам да сложа точния момент, който много ми харесва. (Вижте най-долу)

А водата ще одумам публично с "леко" по-академичен привкус.

Стандартните неща като молекулата й и нейната ковалентна връзка ги знаете всички, но какво произхожда от това? Нима е чак толкова чудно да има и такава субстанция, която хем се вписва в досегашните химико-физични постулати, хем доста добре бяга по фланговете им? Да и още повече!

            В ежедневието ни рядко се замисляме от какво на практика сме заобиколени най-вече. Забелязваме хората като нас, онези които са много по-различни от нас, но не си даваме сметка, че сме като едни междузвездни пътешественици, които са заобиколени от най-различни неща, съставени предимно от една и съща субстанция.

Същата тази субстанция съставлява и три четвърти от вселената. Чист водород. Какво би могло да бъде по-безинтересно от него? Водородът, който обикновено е нещо скучно и досадно в химическата лаборатория, е успял да се набие на очи с невероятните си възможности. Едни от най-зрелищните и ужасяващи катастрофи ( дирижабълът “Хинденбург” през 1973, совалката “Чалънджър” през 1986, водородната бомба...) са дело на най-простата възможна химия. Водородът, излязъл от направената му от човека клетка, за да се срещне с любимия си партньор – кислорода. Тяхното неизменно поколение е водата и именно затова при експлозиите на споменатите в скобите катастрофи са били обвити в кълба бял “дим”, който не представлява нищо друго, освен водни пари. Най-обикновен облак.

            В началото на 50-те водородът е бил плашещ, когато са им показвали (медиите) подобните на гъби облаци при тестването на Н – бомбите. Разбира се това “Н” идва от химическото означение на водорода, преобразуван в хелий чрез термоядрена реакция, при която частиците останала маса се превръщат в чиста енергия в стил e=mcІ . Ефективността на този процес е едва 0.7 процента (т.е. една съвсем малка част от материала на бомбата се е превърнал в брутална сила), но въпреки това са достатъчни само няколко килограма водород, за да бъде унищожен цял град.

            Пряка проява на водородната активност е слънчевата светлина, както и пръстените на Сатурн и червените мъглявини, така живописно пръснати по спиралните ръкави на нашата галактика. Рядко мислим за водорода като за основен играч във всичко, но въпреки това се сблъскваме с него през целия си живот. В накъдрените облаци над нас, чиито очертания се сменят като букви от някаква извънземна азбука. В редицата ледени висулки, заплашително висящи от скалния корниз. В кипящите водовъртежи по бързеите на реката. Като основен компонент на водата, водорода играе  първостепенна роля в живота на Земята. При комбинирането си с кислорода той образува съединение, способно да приеме безброй различни форми.

            Нашата планета е чудесен пример за водния мотив в природата. Но това не се дължи на факта, че Земята има някакъв уникален статут. Просто водата е най-често срещаното съединение в космоса. Нищо чудно. Водородът е най-често срещания елемент във вселената, а кислородът, макар и хиляда пъти по-рядък, е елементът, който най-много обича да се съчетава с останалите. Няма какво да се учудваме, че се ухажват във всяко кътче на времето и пространството.

            Кометите по същество са ледени топки, а величествените им опашки – водни пари. Луните на петте външни планети са съставени почти до самите си ядра от лед и вода. Повечето от звездите – онези малки и червени, които едва-едва виждаме – са обгърнати в газообразни водни облаци или пари, каквито ги знаем в кухните си.