("Готово да заминава за Дядо Коледа")
Сред толкова много странности на водата, изпъква една съществено важна, за която отново сякаш рядко се замисляме. Най-простата и най-малко оценяваната характеристика на водата – че двата водородни атома са свързани химически с атома на кислорода не в права линия, а под ъгъл от 105є.
Че какво му е особеното? Всичко. Сам по себе си този сух научен факт е направил възможен живота на Земята, а може би и на безброй други светове. Ъгълът от 105є създава полярност, давайки на кислорода отрицателен заряд, а на водорода положителен. Тези противоположни заряди, създават мрежа от слаби, но много важни връзки – затова вместо да бъде рехава смес от отделни молекули, водата е решетъчна конструкция, чието поведение е същото като на много по-голяма структура. Това подреждане е жизненоважно, защото иначе водата щеше да бъде като всички останали молекули с подобен размер и тегло. При стайна температура – газ! Това обяснява защо кръвоносните ни съдове са изпълнени с течност, а не с газ.
Но за да имаме воден свят, ни е нужно нещо повече от вода и подходяща температура. Течната вода съществува само когато е под налягане. Тя трябва да се намира под плътна атмосфера или някаква друга тежест. Спускащите се от планините буйни потоци и бушуващите вълни, подмятащи океанските лайнери, се превръщат в пълни инвалиди при намаляване на въздушното налягане. Този ефект е обезсърчавал не един планинар, когато разтопения на спиртника сняг изведнъж завира много преди да достигне 100є, или дори да стане достатъчно горещ. Ето защо е малко вероятно да откриете кафене на Еверест – просто е невъзможно да приготвите чаша горещо кафе на височина над 6 700 метра без помощта на барокамера.
Потенциалът на заведенията съвсем намалява на световете с редки атмосфери. На Марс водата моментално завира и се изпарява – стига преди това да не замръзне. (При ниско налягане е възможно замръзването и изпаряването да стават едновременно!) Не можете да притежавате течна вода на Марс, на Луната, Меркурий или в открития космос, дори и да я внасяте. Ето защо многобройните лъкатушещи канали, открити по повърхността на Червената планета от “Викинг” през 1976г., са така поразителни – от тях става ясно, че в миналото Марс не само е била богата на течна вода, но и че атмосферата й е била много по-плътна от днешната. Възможно ли е този малък скалист свят да минава през редуващи се цикли, в които е ту годен, ту негоден за живот? Възможно ли е създанията от далечното минало да са се заровили дълбоко в марсианската почва, където все още има лед (а може би и течна вода)?
Изискването за наличие на налягане обяснява и съществуването на първия океан, открит от времето на Балбоа преди около 500 години – подземния океан, регистриран на спътника на Юпитер Европа от сондата “Галилей”. Съществуването му е възможно единствено защото се намира под налягането на пласт лед с дебелина около 8 км.
(Следва: “Новите” състояния на водата)
ПОЕЗИЯТА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНОВЕК...
Историческата и агиографска измама „Кири...