“Водата е жива!”, “Водата има памет!”, “Водата е много повече, отколкото изглежда!” – познато ли ви се струва?

Вече и консерва да отворите, вероятността да прочетете някой от по-горните лозунги е много голяма. Ако сте от малкото хора, които сте прочели  долните два поста, бихте разбрали защо започвам с такъв скептицизъм. Остава малко да извикам и аз някой абсурден лозунг, като “нЕма да ми барате водата! Тя си е моя!” ()

            Водата, дами и господа, както и повечето субстанции на тази планета които изграждат телата ни - трудно добиващи се, скъпо струващи, опасни или просто малко познати - е съединение, което има своите не толкова често срещани според нас и дори трудно регистрируеми физични състояния. Странно ли ви е?

Недейте. В момента се облъчвам от един справочник по клетъчна вирусология и там нещата са още по-потресаващи – вирусите са несравнимо по-сложни от нас хората. А водата – тя има състояния, които дори и да не можем да регистрираме с просто око/ухо/апаратура, се оказват най-често срещаните във вселената.

            Всичко около нас е съставено от микрочастици, във вселената тези същите микрочастици са се разпространили също, но в зависимост от температурата, налягането, скоростта, осветеността, “гравитацията”, електромагнитни лъчения, плътността, фактори дали някой ги регистрира, наличие на други микрочастици и т.н. ... си правят каквото си искат.

            Оказа се че течната вода е на практика едно от най-екзотичните състояния на водата, сравнено с подвизаването на нейната молекула в този й вид из останалите светове. Възможността и на същата тази молекула да кипи и замръзва, са също много кратки състояния, целящи да я стабилизират в състоянието, което е възможно най-удачно за заобикалящата я реалност.

Онези състояния, които ние наричаме “нови”, са най-често срещаните й форми.

Плазма – няма нищо по-скучно от това. Получена при милиони градуси по целзий, водата на плазма изглежда като отделни основни частици кислород и водород, които отделят електроните си от атомните си ядра с такава голяма енергия, че дори надхвърля нужните за провеждането на ядрен синтез.

Можете да откриете вода на плазма във всички слънца. Ако си спомняте в един от предишните ми постове, коментирах теоретичния таван на положителните температури. Оказва се, че няма такъв. В сините звезди, които са най-горещите слънца във вселената, горещината достига до над 22 000° Целзий - енергия на която са и необходими милиони години, за а си пробие път навън, след като е успяла да се отскубне от звездното ядро, където температурите достигат невероятните милиони градуси. Но дори тази невъобразима жега, изглежда нищожна в сравнение със свръхнова.

Ако сега ви изглеждат нещата теоретични само, тъй като през живота си не сте зървали нито синя звезда, нито супернова, не се подвеждайте по собствения си опит. Предполагаемите един трилион невидими галактики раждат по една супернова на всеки 100 години. Това е статистически процес, който е един от най-сигурните във вселената. Ако си представим, че можем да наблюдаваме вселената отдалече, то тя ще изглежда осеяна от свръхнови. Във всеки един момент ще бъдем заслепявани от такива явления, случващи се едновременно в наблюдавания обект.

            Но и суперновата не е онова събитие, което стои на най-високото стъпало. В началото на 1990 г., изследователи от NIST въведоха ново понятие, което описва избухването свръхтежка звезда. Такава, която избухва с мощността на над сто супернови. Нарекоха го Хипернова.

И без да се замислят, същите изследователи, преди пет години настояха за още едно понятие, което да описва едновременният взрив на повече от две хипернови, слети в общ колапс – Меганова.

            Кондензат. Повечето хора си представят капчици вода, които са замръзнали, снежинки или дори парата когато срещне студен фронт и кондензира. Искам да ви припомня, че кондензата е отделно състояние на веществата, което няма общо със склонността на последните да кондензират.

Кондензат наричаме състояние на веществата, което е получено в свръхмодерни лаборатории, и става дума за температури от три милиардни градуса над   абсолютната нула. Това е единственият начин да се постигне забележителният кондензат Бозе-Айнщайн, който по същество е напълно ново състояние на материята. Самите ни познания за отделните субатомни частици и дори за цели атоми са винаги ограничени. Не сме в състояние да знаем абсолютно точно движението на електрона и неговата позиция-ако засечем едното, другото моментално става сякаш по магически начин смътно. Е, ами ако изстудим атомите до абсолютната нула? Тъй като при тази температура всяко движение спира, би трябвало да знаем и движението на частицата (нула) и позицията и-точно там замръзнала на място. Но Айнщайн и С.Н. Бозе предсказали през 1924г., че квантовите закони ще преобладават с приближаването на материята до абсолютната нула и че природата е намерила някакъв начин да продължи да пази тайните си. И наистина, през 1995г изследователи от NIST, успяха да охладят 2 000 атома до 20 милиардни от градуса над абсолютната нула. Бам! Атомите се сляха в едно неясно петно-невиждан до тогава суператом. Това е конденза Бозе-Айнщайн.

            Когато свръх замразим водата, то тя вече не е купче лед или снежинка. Нейното обичайно поведение рязко сменя посоката си. Ако до сега имаше склонност да се разширява в твърдо състояние, то при достигането на кондензат, тя започва панически да се свива. Електроните на всеки атом се засилват към ядрото, а ядрата на кислорода и водорода се сливат в едно ядро. Това по същество е нов химичен елемент.

            Водата в такъв вид можете да срещнете в мъглявината Бумеранг, отстояща на 5 000 светлинни години от нас, в съзвездието Кентавър. Въпросната мъглявина е открита през 1997 година, а през 2003 г., беше обявена  за най-студеното известно място във вселената до момента. По-студено дори и от космическия фон - и с температура само един градус над абсолютната нула. Тази мъглявина е в състояние да поглъща и най-малките следи от просмукалата се в междузвездното пространство топлина.

            Когато написах “топлина”, хубаво ми се струва да припомня, че понятието представлява просто атомно или молекулно движение.

            И ето че идва ред на най-откаченото, това което и самите му откриватели трудно обясняват – моноатомното състояние на веществата. Повечето класически химици биха ме поправили с възмущение, че не можем да говорим за моноатомно състояние на молекулна субстанция. Но и биха избързали с тази си поправка. След оборването на АПР корелациите, нищо вече не е същото. Шантавостта си пробива път неумолимо, доказвайки, че ако два атома са създали едновременно молекула, то те действат синхронно един спрямо друг, дори да бъдат разделени на милиони километри един от друг.
Какво означава това на практика?

Означава, че два от най-известните елементи на Земята – водород и кислород – единият със слава на най-разпространен, а другият с короната на най-лесно свързващият се с останалите, неминуемо създават преобладаващата субстанция на тази планета. Вода – ѕ от нашата Земя и най-често срещаното съединение в космоса. Това съединение веднъж получено се изживява и моноатомно след като бъде прекратено като съединение. Всеки атом водород, който е бил съединен с кислород помни прекрасно този си съюз и се държи синхронно спрямо предишния си партньор.

Опасявам се, че за това състояние на водата мога да напиша само толкова за сега. Изследванията в тази област продължават и най-хубавото предстои – да сме свидетели на открития, които биха променили представата ни за водата.