Жената с динята – нямам идея коя е - нито онази с бирата, мастиката, зрънчо-то, белината и всякакви подобни от “първа необходимост”, “жизненоважни” ... безценни ценности.

Разбунтувах се! Сериозно. Хората изперкват от толкова реклама. Хора, които са ме очаровали с чувството си за хумор, с находчивостта си, с нестандартния си мироглед – се превръщат бавно и сигурно в рекламогледатели. Един от тях дори вече подсвирква на билбордни снимки на момичета рекламиращи климатични инсталации, а един колега разговаря само с крилати и абсурдни цитати от реклами.

Опасявам се, че заобикалящата ме реалност ще си каже тежката дума и ще ме превърне окончателно в безмозъчен консуматор на реклама. Страхувам се. Разбирате ли?

            Взех мерки рекламата възможно най-трудно да си добива път към моя свят, но това сякаш само обостря сетивата ми по темата. Струва ми се, че където и да погледна виждам реклама и нищо което да оставя на въображението ми някакво елементарно любопитство. Всеки ден си казвам, че имам нужда от по-стабилна стратегия за оцеляване в тази враждебна среда, но си и давам сметка, че това на практика означава много крути мерки, свързани със забрана на сетивните ми възприятия.

Но мисля, че е хубаво малко да обясня, преди да ме посъветвате да се срещна със специалист по душевни аномалии.

            Не самите реклами ме дразнят, а начинът по който съставителите им са решили, че решават някакъв казус. Прекалено агресивни ми се струват, едновременно с това и ужасно елементарни. Натрапчиво блъскат сетивата ми с общата си идея, че мислят вместо мен, правят избор вместо мен и дори ми посочват как се държат “нормалните хора”. Последните от своя страна, започват деня си с оживен разговор за новата опаковка на котешки ароматизатор, а завършват денят си когато вече са приобщили и целият квартал към сутрешната тема. Малоумно е. И много ми пречи. Освен това не виждам как мога да се справя с тази среда. Мечтая за град с единствена реклама на банката, гласяща "Това е банка".

Ще съм благодарна ако дадете работещ съвет. (Изключете идеята да си напълня ушите с барут и да се засиля към най-близката стена, този съвет не работи, изпробван е. ;-) )

Благодаря за вниманието.

"Прекалено агресивни ми се струват, едновременно с това и ужасно елементарни"....

Мислиш ли, че в сфера, в която се въртят много пари, има случайни неща?
Ако рекламите са агресивни, или елементарни, или...някакви други то е, защото точно в този си вид работят, точно пред нашите зрители.
Една реклама (която на теб ти се струва тъпа) има ефект точно в този си вид. Т.е. - тя е изпълнила мисията си да продава.
Ако нямаше ефект - никой нямаше да плаща за излъчването й стотици хиляди.

Иначе съм съгласна с теб. Но това, че мен ме дразни е дребна цвъчка и няма нищо общо с целта на самата реклама и начините за постигането на целта, които са съобразени с аудиторията, към която е предназначен продукта.

Поздрав :)

Екстатичните състояния породени от илюзорни представи не са нищо друго освен видиотена екзалтация, без значение кой е платил и има интерес от последната. ;-) И имам правото да ми е обидно от такова отношение. Освен това не само имам правото, ами имам възможностите да го направя. Ако някой плаща, за да прави впечатление на налегналите ги безнадеждна тотална интелектуална оскъдица, вяло подпирана от пародийна ерудираност, то категорично отказвам да се причислявам към подобна вакханалия. Няма как да е дребна цвъчка, че някой много държи накъдето и да се обърна да му се съобразявам с интересите, след като той най-нагло гази всички мои. А целите му ако са насочени към определена група хора, то ми се струва най-нормалното да обстуктирам всякакъв по-различен ареал на поражение.
Поздрав! )

Виновни са рекламодателите. Рекламите на световни брандове поне носят лека нотка на самоирония. Нашите са взели напълно насериозно попфолк гилдията /т.е. любовниците си/ и ни ги навират повсеместно. Пример за пълното малоумие на родния рекламодател е Диляна Попова, която, въпреки че е много красива жена, е толкова преекспониран образ, че недоумявам как успява и лев да извади с лицето си.

Не знам за жената с динята,ама вчера сутринта се"потресох"...

И така-а-а...Седя си аз по пантофи в кухнята,пия си сутрешното кафенце с цигарка,телевизорът си "дудне" нещо за фон,а аз се отнасям нанякъде в абстрактни разсъждения...както си обичам...
Абе,идилия в събота сутрин...

И изведнъж мозъчето ми регистрира сред мъглата от абстракции весела мелодийка и нежен детски глас ,който хвали някакво поредно "най-яко" шоколадово десертче.Излязох от състоянието си на мечтание,заслушах се и зяпнах телевизора.Та зяпнах аз...а знаете ли какво ми отвърна детското гласче!?!
"Не зяпай,...а лапай!"

Застинах...И спонтанно пророних нецензурно:"Леле,сине-е-е...И на такива като тебе ли сега свирки да правя..."

Рекламата е пълна с дебилни внушения..А някои хора се хващат без да мислят.
Наскоро се пошегувах с една приятелка,която за пореден път беше разочарована от съдържанието зад поредната шарената рекламна бутафория.
"Гледаш рекламите и..търчиш в магазина.И само боклуци ненужни си купуваш,а после:"Тия как лъжат!Не ги ли е срам!"...Ей,рибке,рибке-е-е!На гола кукичка се хващаш..."
Баш така си става,както го каза хлапето от телевизора:

Зяпаш и...го лапаш!

Това е то,търговията...и рекламата...
Няма значение как,защо,къде,кого...
Важното е да "зяпаш" и да "лапаш",освобождавайки се от излишните си пари...

Други мисли и идеи в рекламите недей да търсиш!
Просто ги няма там...Не са нужни...Даже само пречат...Въобще целта там е да не мислиш...
Само да зяпаш като идиот и да лапаш като шаран...

Питаш за работещ съвет?
Ами ето ти един:Просто престани да се изживяваш като "шаран" и по естествен път ще изгубиш интерес към всякаквите там "рибарски" примамки...

просто не обръщай внимание ... и успех! :)))

захвърли чук по телевизора и ако улучиш повече не си купувай телевизор