Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2010 03:12 - Съзерцание
Автор: iram Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1663 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.01.2010 03:19


image 

От много време се каня да напиша някои неща тук, но все някак отлагам начинанието. Всеки човек, все ми се струва, че има периоди, в които чете и такива, в които му се приписва, така на всепрочитание. До сега бях в четящия си период, не че прочетох кой знае колко и дори не научих кой знае колко, но и тези четящи периоди се характеризират така с лека апатия и дори мързел човек да изложи собствените си идеи в приличен за останалите вид и форма. Докато четях, подобно смълчан октопод, имах време и да съзерцавам. Веднъж се запитах каква е разликата между съзерцател и обикновен сеирджия. Към момента си отговарям така: Обикновеният сеирджия просто си зяпа, непредубедено към всички произхождащи събития и с жадни за гледка очи, също колкото и полиран мозък, гледа избирателно и целенасочено към зрелището. Докато съзерцателят е може би гледател на детайлите и обезателно техен осмислител. Някак глобалната картина може да му убегне, но детайлът и особено същността на наблюдавания обект биват щателно разчепкани в тяхната първотворителност.

Причината за този ми пост е едно събитие, което колкото повече осмислям, толкова повече се ужасявам от идеите, които нахлуват в главата ми след въпросното осмисляне на гледката.

Докато разхождах кучето си по повод неговите нужди от освежаване и запознаване с миризмата на новата колекция от боклуци изхвърлени безхаберно от съседите ми, се случи да минем покрай детската площадка с новите общински люлки, пързалки и нещо като беседки. Та още като наближихме чух странни звуци от едната беседка. Звуци характерни за влюбена двойка в матримониален период. Не че бяха особено шумни похлипванията, но се чуваха сравнително открояващо се на фона на обикновения градски шум, а за съзерцател, излязъл да се разсее от целенасочените си занимания, направо си бяха като йерихонска тръба.

Наближавайки така по-близо до шумоиздаващата беседка, човек рядко гледа в друга посока. Някак самите звуци подканят обикновения минувач да се загледа мимоходом. Между другото винаги съм се чудила защо любовните звуци са склонни да възбуждат любопитството на хората. При това дори ако тези звуци са осезателно уродливи. Не си представяйте сега как чувате гальовни женски охкания, позаглушени от сподавена въздишка. Представете си мучене  кресчендо,  с фалшиви извивки във фалцетен регистър. Определено грозен шум за нашите сетива, но неизменно поглеждаме нататък. Това ме сполетя и мен, при това съвсем съзнателно се загледах. Тъй като фалцетните регистри бяха два, асинхронно възпроизведени и без всякакъв усет за ритъм.

Изненадата, която последва върху съзерцателно настроените ми очи беше още по-голяма, когато се усъмних, че зрителните ми органи регистрират двама мъже. “Не е възможно!” – си рекох – “Та то е едва 18 часа!”

Но се оказа, че е възможно. Два баритона се онождаха шумно в детската беседка в 18 часа местно софийско време. При това януари месец, при температури на въздуха между 3 и 4 градуса над нулата.

            След като обобщих тези метеорологични факти към общата картина, започнах по навик да разсъждавам върху съзряното. Някак не можех с лека ръка да си кажа “нека се обичат младите”; нередно го усетиха парадигмите ми, да възприемат такова поведение. Все ми се струва, че такава гледка би била адекватна за късните часове на всеки уважаващ себе си затвор за тежки престъпления в третия свят. Но за събитие, случващо се по сред бял ден, както се казва, на катерушките пред блока ми, все ми се струва да е парадокс.

Колко зажаднели трябва да са баритоните, понечили да се обичат в така поставения мизансцен? И това събитие би ли могло да се разглежда като хулиганска проява? Представих си евентуалното ми обръщение към органите на реда: “Господа, бихте ли изпратили някой, който да възпре съвкуплението на двама баритона в беседка номер 2?” Най-вероятно нямаше да ме разберат, или като нищо да решат, че съм някоя насмукала се вече.

            После нахлуха социалните въпроси, които си зададох и които вероятно всеки нормален човек би си задал.

Срамно ли е?

Унищожително, според мен.

Благодаря за вниманието.


Тагове:   съзерцание,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iram
Категория: Лични дневници
Прочетен: 187770
Постинги: 42
Коментари: 112
Гласове: 834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031