Някой като каже „необяснимо”, „паранормално”, „невероятно” и така нататък, и хората се втурват да му вярват. Ей това не го разбирам. Как така човекът след толкова години еволюция, съвременник на кибер медицината, на сътворяването на антиматерия, на антигравитационни полета, клониране и т.н., само чака някой да му обяви нещо си за необяснимо, за да го поеме като абсолютна и неоспорима истина.

            Пускаш телевизора и от там един през друг обясняват на всегледание, как нещо си било паранормално. Стоят едни мякащи, безвкусно облечени и намазани с цветовете на войната лелки и чичковци, които в ефир „диагностицират” (снели анамнеза от името на човека!), вещаят бъдещето и обещават как чадото на леля Пенка ще замине в чужбина идната година. И хората звънят, ама като луди. Не знам защо не вярват на очите си поне, ако да речем нямат тази обща култура да знаят, че лицето от телевизора стои там за пари и хич не му пука какво ще изпелтечи. На очите си написах да вярват, да погледнат поне, че ако дори един процент от това, което приказва е истина, то тази/този лелка/чичко нямаше да е там. Или ако е там, то в никой случай нямаше да изглежда така, да обяснява неграмотно и да разполага с такъв елементарен речников запас.

            След много умуване от моя страна относно човешката нагласа да разсъждава върху определени събития, стигнах до извода, че човек избира най-прекият път, като при това се затваря неговата логическа верига. Точно както при електричеството.

Ще обясня какво искам да кажа. Човекът вече има мисленето по пътя на най-малкото съпротивление. Ако имаме новина, че дадено явление е необяснимо и друга, че същото това явление се обяснява от еди кой си закон/теория/правило, то хората вече съвсем спонтанно ще предпочетат да повярват в първата новина. Просто защото не налага никакво запознаване с обстоятелствата, никаква работа на мозъка и съответно никакво лично развитие.

Масово хората не искат да мислят, те искат някой да го прави вместо тях, а после и да им го сервира по начин, по който те лично да се усещат в комфорт консумирайки го. А ако даденото открито от другиго нещо, налага или предполага някакви знания, някаква склонност към разсъждения, запаметяване, работа на органът под черепната ни кутия, то хората си казват „Глупости!”, ако изобщо го чуят и схванат. Никакъв напредък, никакво самообразование, никаква способност за аргументирана мисъл. Само Credo quia absurdum est. (Вярвам защото е абсурдно.)Дори никакво елементарно любопитство и стремеж към правене на изследвания. И положението става все по-лошо, обратно на очакванията, но съвсем в тон с Дарвиновата теория за нашия произход.

            Колкото повече достъп до информация имаме, колкото повече време и възможности да се запознаем с новите открития, толкова повече сме склонни да игрнорираме човешкото познание като цяло. Оказва се, че сме с доста стадно поведение – ние венецът на биологичното развитие на тази планета. Техническата мисъл човеческа се свежда вече до използване на технологиите само ако са наложени от нечий икономически интерес. И толкова. Децата говорят за Моцарт като за човек, който е писал мелодии за джиесеми. Историческите ни познания се очертават във все по-близки и по-близки граници. От което страда не само общата ни идея кои сме, ами най-вече къде сме тръгнали.

            Даваме ли си сметка, че игнорирането на научните открития вече е лукс, който не можем да си позволим? Нашето време е динамично – наистина, - но и ресурсите които ползваме са доста по-сериозни. Достъпът ни до познания е буквално неограничен, с много малко изключения и то пак е въпрос на две-три години. Имам предвид откритията, които се водят като секретни за момента.

            Обсебена от идеята, че процесът ни на развитие е свързан предимно с икономически нечии облаги, аз се поразрових за научните открития в исторически план. Идеята ми беше да сравня общото познание на хората с реалното познание на човешкия вид. Исках да преценя колко изоставаме като отделна единица, но и в мащабен план. Има един хубав български сайт www.znam.bg , който ми предложи исканите данни и аз най-невъзпитано ги свалих, за да ви ги представя и на вас.

Освен че искам да заявя как изоставаме с 200 години, то искам и да ви предложа сами да прецените пропуските си, надявайки се че хората, които посещават блогът ми ще обърнат внимание на общата си култура.

(Кликнете на картинката по-горе, за да ви се отвори в по-голям мащаб. Извинявам се, че е тежка за сваляне, идеята беше да е четима. )

Ами това е.

Благодаря за вниманието.

Уви, по свои си пътища стигнах до същите заключения... Животински конформизъм си му викам аз ;) А, представи си го така активно насърчаван, както е в последно време, т. нар. "consumo gusto"...

Наскоро Бжежински и сър А. Тойнби много правилно го описаха - създаване на "овчо" общество, което слуша, не надига глава и се присмива над мисловните напъни! А това, че си на другия полюс, хахаха, много е странно чувството, нали? ;)

Процесът по създаване на "овчо" общество е сериозно обвинение, bros. Освен това иска ужасно много ресурси. Принципите, които държат дадено събитие да не се случи са също толкова сериозни, колкото и тези, които карат нещата по естествен път да се развиват. Менталната деградация няма как да е изкуствен процес, може да е само естествен, базиран на изкуствено наложени обстоятелства. Пример веднага ти давам с Адаптивната мутация - постигането на полезни свойства у индивид, без да се минава през неполезни други форми.
Иначе идеята с глобалния кукловод я знам. Но за нея си трябва доста късмет, защото ресурсите да си отгледаш тъпанарско общество имат малко формации, освен това еволюцията е неизбежна, пак е въпрос на време това общество да започне да се развива. Пък и в интерес на въпросните формации е да имат и обратният процес - създаване на единици, които мислят и изобретяват бъдещите лостове на контрол. Как се създава гений тогава? ;-)

Просто е тъжна констатация за някои чисто Географски соц-икономически региони. Иначе, основната ми идея е друга, изразявана е от коя ли, не, умна(?) глава през вековете. Присъщата на Homo Sapiens скотия. Примери: Аристотел, Хобс, Малтус, средновековното устройство на различните видове административни единици, идеята за "човешкото стадо" в Библията, ако щеш. Иначе, моя лична теория е, че "гении" се раждат или формират във абстрактни времена, например, резки общочовешки промени (масови военни конфликти, Географски открития, обществен дисбаланс и пр.). Интересното е, че източноевропейският "Соц" опита да култивира човека-гений без оглед на пол и ориентация, но според мен, достигна едва една проформа на хабилиса, поради разбирането, че сме чисто материални създания. Бе, много може да се каже... :)

Изходните моменти на хората, често се явяват единствен виновник за построената впоследствие на облак кула. Географски нещата могат да се представят в двете плоскости и примери в защита на две противоположни идеи, има колкото искаш. Структурното устройство на обществото социализъм поне разполага с по-стабилни данни относно грамотността на средата си. Така че не географията и утопичните теории за икономически общества са причини изобщо. Homo sapiens е биологична единица, подлежаща на развитие, минавайки през различни етапи. И толкова.
За гениите и тяхното наличие в исторически план, можем да поспорим малко. Въпреки старогръцката идея по темата с крайно полово дискриминираща обща идея (че било качество на мъжете ). Апогеят на откритията и раждането на гении, които да ги сътворяват започва от 1781г., от откриването на Уран като планета (13 Март). Това откритие само по себе си разтърсило тогавашния модерен свят и след него всяко установено схващане е можело да бъде оспорено. Разбира се гении се раждат и сега, а войни не са липсвали през цялата човешка история, както и географски области, но също така е имало религия през цялото време (която според мен само е била прът в колелата на прогреса и ми се струва неуместно да я прилагам като някакъв научен момент), имало е химични елементи, съответно и еволюция. Бавно и полека на хората по света им е било интересно да научават, че нещо си вече няма така установен божествен произход. Докато сега сякаш става обратното - предпочитат да бъде божествено, сиреч необяснимо, свръхестествено и паранормално. ;-)

"Unglaubwilligkeit"...Хегел

А географската обосновка мога да защитя по всяко време. От друга страна, какво дефинираш под гений? И вярваш ли в човешкия дух?

няма да е само географска в никой случай, без да минеш през исторически причини дадено събитие да се случи, или да не се случи. После ако задълбаеш, ще се наложи да минеш и през коментар за нечии лични интереси и накрая пак ще сме на изходна позиция. Но не значи, че няма да коментирам темата, ако решиш да я отпочнеш. Напротив, приготвям се от сега и ... жална ти душа. ;-)
Дефиницията на гений я има още от римско време, като те са заимствали определението от старогърците, но са по прославили в митологичното си впрягане. Разбира се, тогава са вярвали, че геният е вид дух, който съпътства мъжете от раждането им и е признак за творческа, военна и изобщо специална уникална нагласа. Днес под гений разбираме нещо по-различно, не само природно надарен човек с някакви умения, ами и способен да ги доразвие и съответно докаже в полза на човечеството. Като приемаме, че и жените могат да бъдат гениални, тъй като има не малко примери за това.
За вярата ми в човешкия дух, тук нещата стоят малко по-сложно. Нямам никаква религиозна насоченост по темата или избирателни конструкти, които да се стремят да ми образуват убеждения, които аз да нарека вяра. Но проверих темата и да, мисля че човешки дух има, който може да бъде доказан неврологично и дори може да се измери. Някъде намекнах по въпроса с майснеровите полета и свръхпроводимостта на синапсите, че не може да е само химичен просец. Но това си е нова тема и много писане.
Защо? Каква ти е идеята?