Много ми се ще да подходя към темата, за която смятам да изпиша няколко поста, малко по-човешки. Някак не все едно човек чете някоя статия, която налага сериозно образование или поне високо IQ. Докато чете да се усеща човек глупав или най-малкото недочел. Истината е, че много бих искала това, което пиша да ви звучи така сякаш ви го говоря лично. Не искам да бъдат просто поредните написани думи, поставени тук с цел да впечатляват някого. Искам това, което казвам да има някаква различна форма, доближаваща се до реалната комуникация, носеща част не само част от моята мисъл и стил, колкото част от съществото, което съм. Живо същество съм аз и вие, читателю, също сте живо същество. Освен това сме от един биологичен вид! Това е изумително!

   Можем да си обменяме мисли дори по този дистанционен начин... е за сега само аз представям своите, но не значи, че някой ден няма да си сменим местата. Последното не само е възможно, то е задължително!

   Ако се замисли човек, то да принадлежи към друг биологичен вид освен тези на акарите и едноклетъчните организми, си е страхотен късмет. Животът във всичките му разновидности е толкова разностранен, толкова разнообразен и изненадващ, че биолозите още не могат да се спрат на граница, отвъд която даден организъм вече не може да се нарича “живот”.

   И така, какво е живот?

   Някои от най-добрите умове, родени от нашия вид, са се борили с този проблем, без да успеят да стигнат до някакво съгласие. Нашето мнение кое е живо на някой друг свят най-вероятно ще бъде силно повлияно от принадлежността ни към гилдията на земния живот, или на живота такъв, какъвто го познаваме. Напълно е възможно в крайна сметка да се натъкнем на нещо, което наричаме извънземен живот, който дори няма да разпознаем като такъв – дори и да съществува, все още неоткрит, на нашата собствена Земя. Докато големият страх за човечеството е, че ще (или няма да!) открием извънземни на Земята или в Слънчевата система, посивяващите глави се тревожат повече от възможността да се натъкнем на живот, без да успеем да го разпознаем. Оказва се, че сме изправени пред сериозни трудности, когато решаваме дали едни или други органични форми на Земята са живи. Какво говори това за способността ни да определяме кое е живо и кое не е? На някой друг свят.

   Следващото твърдение показва колко проблематична може да бъде дефиницията на живот: Всички живи организми са съставени от молекули, които сами по себе си не са живи. (?!)

На кое ниво на организираност се появява животът?

По какво се различава живата материя от неживата?

   Има дълъг списък наистина умни хора, опитали се да проумеят и дефинират естеството на живота (по-точно живота на Земята, тъй като малцина от тези мъдреци са се занимавали с по-мащабна картина на живота в космоса). Въпросът “Какво е живот?” дори е послужил като заглавие в няколко книги, най-прочутата от които е на Ервин Шрьодингер, физик от началото на двадесети век, която представлява чудесна начална точка за тази дискусия. Краткият труд на Шрьодингер е основен жалон не само за написаното, но и за самите автори. Дотогава биологията, химията и физиката съществували в отделните си области и макар последните две науки до голяма степен да се припокривали, светът на живата природа рядко попадал в полезрението на двете по-материалистични дисциплини. Шрьодингер е един от първите, осмелил се да срине тези стени. Той започва да мисли за организмите от гледна точка на физиката и още в началото на книгата си открито посочва разликата между живо и неживо. Макар че в по-голямата си част книгата е се занимава с природата на наследствеността и мутациите (тя е написана две десетилетия преди откриването на ДНК, когато наследствеността все още представлявала объркваща загадка), на последните страници Шрьодингер се спира върху физиката на “живото” и посочва, че “живата материя избягва разложението до постигането на равновесие” и че “животът се храни от отрицателната ентропия”. Оттук е и изразът “отрицателна ентропия”. (Физиците обожават да усложняват иначе простите неща.) Живите организми постигат това чрез метаболизма – с яденето, пиенето, дишането или най-общо казано, чрез обмяната на веществата. Дали това е ключът към живота? Може би – поне от гледна точка на биолога. Но физикът Шрьодингер вижда тук нещо далеч по-дълбоко “Обмяната на веществата би трябвало по същество да е пълен абсурд. Всеки атом азот, кислород, сяра и т.н. не е с нищо по-добър или по-лош от другите като него; какво може да се придобие при размяната между тях?” Какво тогава е онова скъпоценно нещо, наричано живот, което се съдържа в нашата храна и ни поддържа живи? За Шрьодингер отговорът е прост: “Всеки процес или събитие означава увеличение на ентропията в света, в който се случва. Следователно живият организъм непрекъснато увеличава своята ентропия...”

   Така животът е “устройство”, чрез което организмите се запазват в значително висока степен на ред, като непрекъснато поглъщат “безредието” около себе си. Въпреки цялата си проницателност, някои от възгледите на Шрьодингер (и физиците като цяло) за живота са доста наивни. Например, от тяхна гледна точка животът може да се разглежда като серия от машини, събрани заедно, свързани по някакъв начин една с друга и функциониращи по начин, който би могъл да бъде разбран с помощта на законите на физиката. Така в продължение на половин век въпросът “Какво е живот?” е имал прост отговор – животът е просто конгломерат от машини, превръщащи безредието в ред. Но през втората половина на двадесети век биолози, химици и физици започнали отначало да подлагат на съмнение, а след това и да отхвърлят тези виждания.

   Ренесансът в научното разбиране на живота, според който той определено е нещо повече от биологични машини и ентропия, по една ирония на съдбата се поведе от двама други физици – Пол Дейвис и Фриймън Дайсън. През 1998 г. Дейвис публикува книгата си “Петото чудо”, в която разви разбирането за живота, задавайки въпроса “какво прави живота”.

 Дейвис изброи в книгата си шест основни критерия, според които всеки организъм следва да бъде приет за жив. И те са:

-Животът обменя вещества

-Животът се отличава със сложност и организираност (не съществува прост живот, съставен само от няколко или дори няколко милиона атома; всички живи организми се състоят от огромен брой атоми, подредени по много сложни начини; но тази сложност не е достатъчна; нейната организираност е всъщност основна характеристика на живота)

-Животът се възпроизвежда (това е очевидно; може да се възрази, че много машини могат да се програмират така, че да се възпроизвеждат, но Дейвис изтъква, че животът не само трябва да направи копие на самия себе си, но и на механизма, позволяващ по-нататъшно копиране; или с други думи, животът трябва да включи и копие на средствата си за възпроизводство)

-Животът се променя (след като бъде направено копието, животът продължава да се променя; това може да се нарече развитие)

-Животът еволюира (това е най-фундаменталното свойство на живота и е неразривно свързано с него. Дейвис описва тази характеристика като парадокс на постоянство и промяна. Гените трябва да се възпроизвеждат и ако не са в състояние да го правят много редовно, то организмът ще загине. От друга страна, ако възпроизвеждането е съвършено, няма да има разнообразие и няма да може да се говори за еволюция чрез естествен подбор. Тя е и ключът към приспособяването, а през приспособяване животът е невъзможен)

-Животът е автономен (това положение е най-сложното за дефиниране и същевременно е в основата на живота. Живият организъм е автономен, т.е. той се самоопределя. Но как точно тази “автономия” се осигурява от многото различни части на организма, според Дейвис все още си остава загадка.)

Благодаря за вниманието.

(cледва)